История на джамията

Кой я е построил

Джамията е построена от Кадъ Сейфуллах ефенди, известен още като Молла ефенди, който дълги години е бил кадия (съдия) на София.¹ Затова в някои източници тя се среща и като джамията „Молла ефенди“ или „Кадъ Сейфуллах“.²³ Друго за него почти не се знае. Известно е само, че е имал тюрбе (гробница) до джамията и че то е разрушено след Руско-турската война от 1877–1878 г. заедно с много други ислямски паметници в града.²

Евлия Челеби, който описва София през XVII в., споменава джамията „Молла ефенди“ сред най-важните в града и пише, че в София няма по-красиво минаре от нейното.¹²

Кога е построена

Над входа, върху камъка на арката, някога е имало кратък надпис, изписан с боя. Самият текст вече не е можел да се прочете, но под него е стояла датата 974 г. по хиджра, която отговаря на 1566–1567 г.²³

По-късно на същото място е поставена двуезична каменна плоча на български и турски, според която джамията е дело на великия османски архитект Мимар Синан. Изследователят Екрем Хаккъ Айверди обаче отбелязва, че за това няма сигурно доказателство.² Документираната постройка на Синан в София е друга джамия, тази на Софу Мехмед паша. В края на XIX в. тя е превърната в църквата „Св. Седмочисленици“.¹

Двуезичната табела над входа с година 1567

Откъде идва името

На турски banya başı означава „при банята“. Непосредствено до джамията е имало баня (хамам) и храмът е получил името си от нея.² Мястото е известно с горещите си минерални извори. Още Евлия Челеби споменава софийска махала, наречена „Бана“ или „Илъджа“ (топли извори),¹ а съседната Централна минерална баня и днес се захранва от изворите под сградата си.⁴

Единствената оцеляла

На 8 юни 1902 г. софийският мюфтия Мехмед Хюсню ефенди съставя регистър на джамиите в града. Според него от 41 джамии и 3 месджида, които е имало в София преди войната от 1877–1878 г., е останала само тази.² Тя е пострадала или по време на сраженията, или при силното земетресение от 1858 г., когато е паднал и алемът (върхът) на минарето. След войната са унищожени и единадесетте дюкяна, фурната, ханът и градината, които са ѝ принадлежали като вакъф.²

Неведнъж джамията е била заплашена от събаряне. През 1890 г. кметът Димитър Петков решава тя и съседната баня да бъдат съборени, за да се построи нова баня. Османското правителство се намесва и намерението е изоставено. През 1906 г. общината отново разрешава двете сгради да бъдат съборени. Този път старата баня наистина е разрушена и на нейно място е построена новата минерална баня. Високата порта обаче реагира толкова остро, че джамията отново е спасена.² Голямата сграда на Централната минерална баня отваря врати на 13 май 1913 г.⁴

Ремонтите

Година	Какво е направено
1882	Частичен ремонт с 15 000 франка, отпуснати от княз Александър I.²
1904	Султан Абдулхамид II дарява 100 лири.²
1915–1917	Основен ремонт с 15 000 лири от османското Министерство на вакъфите. Минарето е преустроено и снижено, а мраморният минбар, напукан при земетресението, е заменен с дървен. През 1917 г. за покривите на куполите са изпратени 36 тона олово.²
1983	Националният институт за паметниците на културата извършва цялостна външна реставрация по проект на арх. Христо Ганчев.²
1990–2007	С помощта на дарители са направени нова мазилка, боядисване и подово отопление. През 2007 г. михрабът и стените до втория ред прозорци са облицовани с кютахийски плочки, поставени са нови минбар и кюрсю и е обновена рисуваната украса по стените и купола.²
от 2012	Строителството на метрото под джамията през 2009 г. и земетресението от май 2012 г. причиняват опасни пукнатини. Същата година Турската агенция за сътрудничество и координация (ТИКА) започва цялостна реставрация, включително подмяна на оловото по куполите.²

Днес

Баня баши е единствената действаща джамия в София.⁵¹ През 1955 г. е обявена за недвижима културна ценност с национално значение.⁶ Джамията е отворена за посетители през цялата година. Практическа информация ще намерите в раздела Посещение.